Последен дар
Взеха ми думите... Всичките...
Милите, гневните, влюбените...
Радостните, жалните, вълшебните...
Раздадох ги на другите... До капка...
Говорех им, разголвах се, споделях,
от никого не исках нищо
и само давах, давах, давах...
И за тебе нищо не остана...
Останах само аз – безмълвна,
лишена от магията на думите.
Една такава – най-обикновена,
жалко подобие на себе си.
И само понякога се случва в мене
да екнат спомени за думите,
които можех да изричам някога,
които искам да изрека за тебе.
Но не мога... И не знам защо...
Затова прости ми, че за теб остана
един-едничък дар – сърцето ми.
И точно него, безмълвна, влюбена, ти подарявам...
на К.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петкова Всички права запазени
