lud_kupon (Марина Петкова) lud_kupon (Марина Петкова)
32
May 19, 2009, 11:32 PM

Последен дар

  Poetry
1.1K 0 2

Взеха ми думите... Всичките...

Милите, гневните, влюбените...

Радостните, жалните, вълшебните...

Раздадох ги на другите... До капка...

Говорех им, разголвах се, споделях,

от никого не исках нищо

и само давах, давах, давах...

И за тебе нищо не остана...

Останах само аз – безмълвна,

лишена от магията на думите.

Една такава – най-обикновена,

жалко подобие на себе си.

И само понякога се случва в мене

да екнат спомени за думите,

които можех да изричам някога,

които искам да изрека за тебе.

Но не мога... И не знам защо...

Затова прости ми, че за теб остана

един-едничък дар – сърцето ми.

И точно него, безмълвна, влюбена, ти подарявам...

 

 

 

на К.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Петкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0