Последен дар

19 мая 2009 г., 23:32

Поэзия

761 0 2

Взеха ми думите... Всичките...

Милите, гневните, влюбените...

Радостните, жалните, вълшебните...

Раздадох ги на другите... До капка...

Говорех им, разголвах се, споделях,

от никого не исках нищо

и само давах, давах, давах...

И за тебе нищо не остана...

Останах само аз – безмълвна,

лишена от магията на думите.

Една такава – най-обикновена,

жалко подобие на себе си.

И само понякога се случва в мене

да екнат спомени за думите,

които можех да изричам някога,

които искам да изрека за тебе.

Но не мога... И не знам защо...

Затова прости ми, че за теб остана

един-едничък дар – сърцето ми.

И точно него, безмълвна, влюбена, ти подарявам...

на К.