Кратък епизод се оказа любовта ни,

изиграхме ролите добре.

Но това, което научих от този сценарий,

е, че в ролята не трябва да влагаш сърце.

Хиляди пъти връщах лентата назад,

преповтаряхме всеки дубъл;

нима не разбра, че ключът за щастието няма дубликат,

стига само назад си се връщал.

Къда са иронията и онази фалшивост,

които можеш да изиграеш най-добре?

Как научи ръцете си без чувства да прегръщат?

Защо отказа се от своето сърце?

И моят живот е написан на хартия,

но мислех си, че мога да го променя...

А това, което от себе си трябва да прикрия,

е, че с друг не мога да го заменя!