1 sept 2009, 0:27

Последен дубъл

  Poesía
801 0 0

Кратък епизод се оказа любовта ни,

изиграхме ролите добре.

Но това, което научих от този сценарий,

е, че в ролята не трябва да влагаш сърце.

 

Хиляди пъти връщах лентата назад,

преповтаряхме всеки дубъл;

нима не разбра, че ключът за щастието няма дубликат,

стига само назад си се връщал.

 

Къда са иронията и онази фалшивост,

които можеш да изиграеш най-добре?

Как научи ръцете си без чувства да прегръщат?

Защо отказа се от своето сърце?

 

И моят живот е написан на хартия,

но мислех си, че мога да го променя...

А това, което от себе си трябва да прикрия,

е, че с друг не мога да го заменя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алехандра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...