Sep 1, 2009, 12:27 AM

Последен дубъл

  Poetry
795 0 0

Кратък епизод се оказа любовта ни,

изиграхме ролите добре.

Но това, което научих от този сценарий,

е, че в ролята не трябва да влагаш сърце.

 

Хиляди пъти връщах лентата назад,

преповтаряхме всеки дубъл;

нима не разбра, че ключът за щастието няма дубликат,

стига само назад си се връщал.

 

Къда са иронията и онази фалшивост,

които можеш да изиграеш най-добре?

Как научи ръцете си без чувства да прегръщат?

Защо отказа се от своето сърце?

 

И моят живот е написан на хартия,

но мислех си, че мога да го променя...

А това, което от себе си трябва да прикрия,

е, че с друг не мога да го заменя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алехандра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...