Sep 1, 2009, 12:27 AM

Последен дубъл

  Poetry
799 0 0

Кратък епизод се оказа любовта ни,

изиграхме ролите добре.

Но това, което научих от този сценарий,

е, че в ролята не трябва да влагаш сърце.

 

Хиляди пъти връщах лентата назад,

преповтаряхме всеки дубъл;

нима не разбра, че ключът за щастието няма дубликат,

стига само назад си се връщал.

 

Къда са иронията и онази фалшивост,

които можеш да изиграеш най-добре?

Как научи ръцете си без чувства да прегръщат?

Защо отказа се от своето сърце?

 

И моят живот е написан на хартия,

но мислех си, че мога да го променя...

А това, което от себе си трябва да прикрия,

е, че с друг не мога да го заменя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алехандра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...