Кафява нощна пеперуда
във виолетов здрач облечена,
за сетно сви крилата си и кацна
на огъня на бялата ми свещ
и даже болка не почувства,
а само плахо трепна
от допира на жълтото езиче
и стори ми се, че усмивка
чертите ù направи по-красиви,
защото сля се с любовта...
© Марин Ташков Всички права запазени
Успешна седмица и на теб