Последен сезон
(на дядо)
Последен сезон от живот изживян -
есен разнежена, мека... но последна за тебе -
душа окрилена.
Път познат и обичан изминавам нататък
сякаш отново след време безкрайно;
и прескочила пропаст огромна
пътят води душата ми дето
е била безпределно свободна...
Но без теб е различно, душа окрилена -
прашни книги, часовникът спрял.
А градината - в бурени цяла.
Без теб е различно, душа извисена -
старата къща е тъй опустяла...
И студено е в топлата есен -
последен сезон от живот изживян.
Във краката ми шушнат кафеви листа
и сълзите ми капят по тях...
Не разбирам защо е в живота така -
втори шанс не на всеки се дава,
но затуй пък уроци сурови
съдбата раздава - безплатно...
Как избира на кой да прощава?
Как избира от кой да си взима?
Защо есента води винаги зима?
Последен сезон от живот изживян -
тиха есен, постой още малко!
Твойта галеща, призрачна песен
ми напомня за нещо...
... дървета в червено и жълто,
сухи клони и ярко небе -
облаци розови, птичи ята...
и пак таз провлачена песен,
пак усмивка по минало скъпо,
и отново порой от сълзи!
Ах, жестока и приказна есен -
последен сезон от живот изживян!
На теб, който ме научи да обичам книгите!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Леонова Всички права запазени