27.02.2007 г., 6:06

Последен сезон

833 0 0
     Последен сезон
                          (на дядо)
 
Последен сезон от живот изживян -
есен разнежена, мека... но последна за тебе -
                                        душа окрилена.
Път познат и обичан изминавам нататък
сякаш отново след време безкрайно;
и прескочила пропаст огромна
пътят води душата ми дето
е била безпределно свободна...

Но без теб е различно, душа окрилена -
прашни книги, часовникът спрял.
А градината - в бурени цяла.
Без теб е различно, душа извисена -
старата къща е тъй опустяла...
И студено е в топлата есен -
               последен сезон от живот изживян.

Във краката ми шушнат кафеви листа
и сълзите ми капят по тях...
Не разбирам защо е в живота така -
                    втори шанс не на всеки се дава,
                    но затуй пък уроци сурови
                    съдбата раздава - безплатно...
Как избира на кой да прощава?
Как избира от кой да си взима?
Защо есента води винаги зима?

Последен сезон от живот изживян -
тиха есен, постой още малко!
Твойта галеща, призрачна песен
ми напомня за нещо...

                            ... дървета в червено и жълто,
                            сухи клони и ярко небе -
                            облаци розови, птичи ята...

и пак таз провлачена песен,
пак усмивка по минало скъпо,
и отново порой от сълзи!

Ах, жестока и приказна есен -
                      последен сезон от живот изживян!

На теб, който ме научи да обичам книгите!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Леонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...