27 февр. 2007 г., 06:06

Последен сезон

835 0 0
     Последен сезон
                          (на дядо)
 
Последен сезон от живот изживян -
есен разнежена, мека... но последна за тебе -
                                        душа окрилена.
Път познат и обичан изминавам нататък
сякаш отново след време безкрайно;
и прескочила пропаст огромна
пътят води душата ми дето
е била безпределно свободна...

Но без теб е различно, душа окрилена -
прашни книги, часовникът спрял.
А градината - в бурени цяла.
Без теб е различно, душа извисена -
старата къща е тъй опустяла...
И студено е в топлата есен -
               последен сезон от живот изживян.

Във краката ми шушнат кафеви листа
и сълзите ми капят по тях...
Не разбирам защо е в живота така -
                    втори шанс не на всеки се дава,
                    но затуй пък уроци сурови
                    съдбата раздава - безплатно...
Как избира на кой да прощава?
Как избира от кой да си взима?
Защо есента води винаги зима?

Последен сезон от живот изживян -
тиха есен, постой още малко!
Твойта галеща, призрачна песен
ми напомня за нещо...

                            ... дървета в червено и жълто,
                            сухи клони и ярко небе -
                            облаци розови, птичи ята...

и пак таз провлачена песен,
пак усмивка по минало скъпо,
и отново порой от сълзи!

Ах, жестока и приказна есен -
                      последен сезон от живот изживян!

На теб, който ме научи да обичам книгите!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Леонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...