Последен сезон
                          (на дядо)
 
Последен сезон от живот изживян -
есен разнежена, мека... но последна за тебе -
                                        душа окрилена.
Път познат и обичан изминавам нататък
сякаш отново след време безкрайно;
и прескочила пропаст огромна
пътят води душата ми дето
е била безпределно свободна...

Но без теб е различно, душа окрилена -
прашни книги, часовникът спрял.
А градината - в бурени цяла.
Без теб е различно, душа извисена -
старата къща е тъй опустяла...
И студено е в топлата есен -
               последен сезон от живот изживян.

Във краката ми шушнат кафеви листа
и сълзите ми капят по тях...
Не разбирам защо е в живота така -
                    втори шанс не на всеки се дава,
                    но затуй пък уроци сурови
                    съдбата раздава - безплатно...
Как избира на кой да прощава?
Как избира от кой да си взима?
Защо есента води винаги зима?

Последен сезон от живот изживян -
тиха есен, постой още малко!
Твойта галеща, призрачна песен
ми напомня за нещо...

                            ... дървета в червено и жълто,
                            сухи клони и ярко небе -
                            облаци розови, птичи ята...

и пак таз провлачена песен,
пак усмивка по минало скъпо,
и отново порой от сълзи!

Ах, жестока и приказна есен -
                      последен сезон от живот изживян!

На теб, който ме научи да обичам книгите!!!