Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
27.10.2024 г., 0:18 ч.

Последен стих 

  Поезия
143 3 7

Върви, върви, от обич е пиян
един поет. Площадите пустеят,
косите му разрошва суховеят
с претръпнала от болка топла длан.

 

Мълчи, мълчи, та сънения град,
дори и с шепот тих да не събуди,
листата - мъртви златни пеперуди,
за любовта несбъдната скърбят.

 

Тъжи, тъжи и пак е луд, и лош
като светулкова душа догаря,
последен стих... Последната цигара...
и сам си пожелава лека нощ.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Слънчево зайче.
  • Не, няма да е последен стихът...
  • Благодаря ви! Кате!
  • Няма последен стих. Устните мълчат, но сърцето пише.
    Хубаво е.
  • Животът е организиран насобствен ход,докато не попаднеш на лиричен пейзаж:може и завинаги да останеш там, но може да продължиш по инерция в търсене на копнения извън пейзажа...
    Поздравления,Надежда!🙏
  • Майсторство в постигане на авторското внушение! Поздравления за прийома - повторение на всяка начална дума на куплетите, Наде!
  • Този го познавам: всеки стих е като любовта - последна, до следващата. ♥️
    Шегувам се, но дано!
Предложения
: ??:??