... И ето, че подавам ти ръка и потъвам
в топлата прегръдка. Прилепнали един до
друг, дъхът ти с моя в едно усещам.
Сърцето ми тупти за теб, а твоето е лед.
Но опитваш се да ме целунеш, главата
настрани отмятам аз. Стига ми да плача
вече, стига ми надежда празна…
И притискаш ме до себе си по-силно. Колко
хубав беше този миг, но с думите си:
“- Ти наистина си ме обичала.” - всичко развали.
Колко бил си сляп до днес, а две години тичах
аз по теб. Сълзите си пред никого аз не показах,
силната все бях… Сега глава на твоето рамо слагам
и потъвам в този танц. Колко сляп си бил, разбрах,
но и да отричам - само теб обичам…
Музиката бавно спира и топлината от танца си
отива. Не поглеждаш в моите очи, от слепотата
май боли…
Аз мълча и гледам те с тъжни очи… Няма никога да сме
заедно аз и ти… Сълза по лицето от мъка се стича и
от всички скривам я аз… Впускам се в дружинката ни
луда и всичко може би розово изглежда отстрани.
Но аз винаги ще помня теб и танца, който всичко ми отне…