Погледни ме
прелъсти ме
с поглед целуни ме
и накарай ме да потреперя
да почуствам пак страстта
после поглед отвърни
за да го търся аз сега
Дишането зачести
в гърдите ми присвити
сякаш въздуха ми взеха
пламенните ти очи
Търся, търся
но уви
само сенки, само празнини
защо избяга
защо се изпари
последен танц желаех
но отново пак се скри
Ще те намеря
търся
ако трябва пъкъла да извървя
но частица аз от теб ще върна
където и да е тя
Когато толкова ми трябваш
в самотните ми дни
ти отново ме оставяш
в скърби и в мечти
Не мога, паднах
тежка е тази съдба
как да те забравя
щом частица си една
вкоренена и безкрайна
която спира ми дъха
Ще плача, ще ридая
ще ругая
и накрая ще погубя
себе си така
Отново шум
стъпки
................ дали си ти
сенки
нотки.................... аромата ти
Не мога да потрепна
сякаш си зад мен
обръщам се
не виждам
черен гъст сатен
Но защо те търся с очи
щом сърцето си ми ти
с него ще те търся
едно сме аз и ти
Леко пак ще се изправя
със затворени очи
крачка малка ще направя
зная пътя си
Нося се леко
без болка
нито страх
усещам само аромат на роза
и лека нотка топлина
Може би пристигнах
може би съм тук
само трябва да посегна
и да свърши този студ
Усещам кожата ти
аромата
косите ти
топлината
но отново съм в прегръдките на.............. САТАНАТА
Стъпка вляво
после две назад
танцът почва
впива се в плътта ми пак
усещам дъх
но не и твоя
усещам устни
но не и твоите
Сграбчена танцувам
последния си танц
но не с теб любов
а със смъртта
Танцът свърши
въздишка
болка няма, утеха
вече съм при теб, любов
вече те намерих
Може да съм само мисъл
може да съм аромат
може да съм полъх нежен
може и да нямам цвят
може да съм пепел
може да съм блян
но вече съм при теб, любов
и ти няма да си сам.
© Радослав Димитров Всички права запазени