Sep 11, 2015, 8:22 PM

Последен танц

  Poetry » Love
474 0 0

Погледни ме

прелъсти ме

с поглед целуни ме

и накарай ме да потреперя

да почуствам пак страстта

после поглед отвърни

за да го търся аз сега

 

Дишането зачести

в гърдите ми присвити

сякаш въздуха ми взеха

пламенните ти очи

 

Търся, търся

но уви

само сенки, само празнини

защо избяга

защо се изпари

последен танц желаех

но отново пак се скри

 

Ще те намеря

търся

ако трябва пъкъла да извървя

но частица аз от теб ще върна

където и да е тя

 

Когато толкова ми трябваш

в самотните ми дни

ти отново ме оставяш

в скърби и в мечти

 

Не мога, паднах

тежка е тази съдба

как да те забравя

щом частица си една

вкоренена и безкрайна

която спира ми дъха

 

Ще плача, ще ридая

ще ругая

и накрая ще погубя

себе си така

 

Отново шум

стъпки

................ дали си ти

сенки

нотки.................... аромата ти

 

Не мога да потрепна 

сякаш си зад мен

обръщам се 

не виждам

черен гъст сатен

 

Но защо те търся с очи

щом сърцето си ми ти

с него ще те търся

едно сме аз и ти

 

Леко пак ще се изправя

със затворени очи

крачка малка ще направя 

зная пътя си

 

Нося се леко

без болка 

нито страх

усещам само аромат на роза

и лека нотка топлина

 

Може би пристигнах

може би съм тук

само трябва да посегна 

 и да свърши този студ

 

Усещам кожата ти

аромата

косите ти 

топлината

но отново съм в прегръдките на.............. САТАНАТА

 

Стъпка вляво

после две назад

танцът почва

впива се в плътта ми пак

усещам дъх

но не и твоя

усещам устни 

но не и твоите

 

Сграбчена танцувам

последния си танц

но не с теб любов

а със смъртта

 

Танцът свърши

въздишка

болка няма, утеха

вече съм при теб, любов

вече те намерих

 

Може да съм само мисъл

може да съм аромат

може да съм полъх нежен

може и да нямам цвят

 

може да съм пепел

може да съм блян

 

но вече съм при теб, любов

 

и ти няма да си сам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...