Последен Залез
Последен залез
Слънцето залязва.
Земята покри се в мрачната постеля.
Лъчи последни си показва.
Самотата искам да намеря.
Залязва и последната надежда
за живот, мечти и свобода.
Лъчите с премрежен поглед ги поглеждам.
Кой ни даде тази красота?
Очите бавно се затварят,
а нощта отново е в тъмнина.
Порти на отвъдно се отварят,
ще гори душата в тишина.
Последен удар на сърцето.
Последен миг на таз земя.
Сега душата ще тъгува в небето,
а сърцето ще остане под пръстта.
Слънцето залязва.
Земята покри се в мрачната постеля.
Лъчи последни си показва.
Самотата искам да намеря.
Залязва и последната надежда
за живот, мечти и свобода.
Лъчите с премрежен поглед ги поглеждам.
Кой ни даде тази красота?
Очите бавно се затварят,
а нощта отново е в тъмнина.
Порти на отвъдно се отварят,
ще гори душата в тишина.
Последен удар на сърцето.
Последен миг на таз земя.
Сега душата ще тъгува в небето,
а сърцето ще остане под пръстта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
