Jul 11, 2008, 11:22 PM

Последен Залез

  Poetry
1.3K 0 2
                   Последен залез

Слънцето залязва.
Земята покри се в мрачната постеля.
Лъчи последни си показва.
Самотата искам да намеря.

Залязва и последната надежда
за живот, мечти и свобода.
Лъчите с премрежен поглед ги поглеждам.
Кой ни даде тази красота?

Очите бавно се затварят,
а нощта отново е в тъмнина.
Порти на отвъдно се отварят,
ще гори душата в тишина.

Последен удар на сърцето.
Последен миг на таз земя.
Сега душата ще тъгува в небето,
а сърцето ще остане под пръстта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...