12.01.2008 г., 14:15 ч.

Последна глътка 

  Поезия » Друга
481 0 6
 

ПОСЛЕДНА  ГЛЪТКА

 

Колко вино изпихме, приятели,

та пожарът в душите загасна?

В тази мелнишка вечер до избата -

всяка рана изчезна, зарастна.

 

В късна есен ни сбра като ято,

дъх омаен на място вълшебно.

Всяка глътка от мелнишко вино

се разнася в гърдите целебно.

 

То омайва с привкус на покой,

в който всеки безгрижно мечтае...

Глътка,

            Чаша,

                      Кана,

а после...

За грижите всеки нехае.

 

Гроздоберът отдавна  преминал,

а виното кипяло от мъка.

Всяка година то стопляло хората,

но идвал час на разлъка.

 

Но виното в Мелник изпито,

ни направи близки, добри!

Последната глътка поука ни даде,

че всяка раздяла ражда сълзи.  

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??