Последна глътка
ПОСЛЕДНА ГЛЪТКА
Колко вино изпихме, приятели,
та пожарът в душите загасна?
В тази мелнишка вечер до избата -
всяка рана изчезна, зарастна.
В късна есен ни сбра като ято,
дъх омаен на място вълшебно.
Всяка глътка от мелнишко вино
се разнася в гърдите целебно.
То омайва с привкус на покой,
в който всеки безгрижно мечтае...
Глътка,
Чаша,
Кана,
а после...
За грижите всеки нехае.
Гроздоберът отдавна преминал,
а виното кипяло от мъка.
Всяка година то стопляло хората,
но идвал час на разлъка.
Но виното в Мелник изпито,
ни направи близки, добри!
Последната глътка поука ни даде,
че всяка раздяла ражда сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
Чудесен стих!!!