Последна глътка
ПОСЛЕДНА ГЛЪТКА
Колко вино изпихме, приятели,
та пожарът в душите загасна?
В тази мелнишка вечер до избата -
всяка рана изчезна, зарастна.
В късна есен ни сбра като ято,
дъх омаен на място вълшебно.
Всяка глътка от мелнишко вино
се разнася в гърдите целебно.
То омайва с привкус на покой,
в който всеки безгрижно мечтае...
Глътка,
Чаша,
Кана,
а после...
За грижите всеки нехае.
Гроздоберът отдавна преминал,
а виното кипяло от мъка.
Всяка година то стопляло хората,
но идвал час на разлъка.
Но виното в Мелник изпито,
ни направи близки, добри!
Последната глътка поука ни даде,
че всяка раздяла ражда сълзи.
© Иван Иванов All rights reserved.
Чудесен стих!!!