Последна годишнина
Чаша счупена. Мечти разпилени.
Студена е стаята, празно леглото.
Няма вино, ни свещи запалени.
Помежду ни всичко е скършено.
Дяволът вмъкна се май във сърцето ти.
Над мене ангел разпери крилото си.
С другата вече пиеш виното си,
а този ден беше честит във живота ни.
Твоя се водя, и ти още мой,
но двамата с теб вече сме чужди.
Вие във хор в мене вълчият вой.
В тебе се вихрят илюзии празни.
Няма със нищо да ме замени
тази, която ти топли леглото.
Аз съм си птица, която лети.
Тя си е просто едно земноходно.
Мен ще потърсиш, когато боли
от празното с нея в пияните нощи,
но вече далечна зад девет земи,
ще ме достигнеш, но в своите спомени.
Вместо наздраве, казвам ти сбогом.
Бог ме дари със пътеката изходна,
тя не е лесна, и макар да боли,
знам, че за теб аз не станах единствена.
Не те научих на любов и мечти,
и не за друго, просто ти не поиска.
Моят глас вече не ще честити
годишнина от календара зачеркната.
22.02.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
