Последна годишнина
Чаша счупена. Мечти разпилени.
Студена е стаята, празно леглото.
Няма вино, ни свещи запалени.
Помежду ни всичко е скършено.
Дяволът вмъкна се май във сърцето ти.
Над мене ангел разпери крилото си.
С другата вече пиеш виното си,
а този ден беше честит във живота ни.
Твоя се водя, и ти още мой,
но двамата с теб вече сме чужди.
Вие във хор в мене вълчият вой.
В тебе се вихрят илюзии празни.
Няма със нищо да ме замени
тази, която ти топли леглото.
Аз съм си птица, която лети.
Тя си е просто едно земноходно.
Мен ще потърсиш, когато боли
от празното с нея в пияните нощи,
но вече далечна зад девет земи,
ще ме достигнеш, но в своите спомени.
Вместо наздраве, казвам ти сбогом.
Бог ме дари със пътеката изходна,
тя не е лесна, и макар да боли,
знам, че за теб аз не станах единствена.
Не те научих на любов и мечти,
и не за друго, просто ти не поиска.
Моят глас вече не ще честити
годишнина от календара зачеркната.
22.02.2013
© Евгения Тодорова All rights reserved.
