23.04.2021 г., 19:41

Последна класа

1.2K 2 2

 

Бързите влакове спират ли някъде
и ако спират, как бързат?
Колко е нужно и тях да ги чакаме?
Бавните, кой ги задържа? 

 

Като японска акита на гарата
чакам, ала не зная
дали ще допуша докрая цигарата?...
Бързите как да позная?... 

 

Бавен не искам. Животът изтече,
а имам толкова планове...
Вчера е близо, утре - далече,
днес е с ръждясали чанове. 

 

Гарата пълна с вагони и хора...
Релсите все са си същите.
Класата сякаш не е първа и втора,
а е последна за връщане.... 

 

Един кантонер с ругатня праща влака
там от където е тръгнал...
Хващам поредния, няма да чакам.
От бързане няма да съмне.... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко е в гарите, ако ги няма, нито бързите ще профучават, нито бавните едва ще минават! Вземи се в "крака" е върви пеша! Ще видиш как ще имаш време! Поздравления
  • Някак безнадеждно ми звучи, но е хубаво.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...