последна клетва
Ти си тръгна
и за пореден път ме остави сама.
Ти си тръгна
с теб си отиде и надеждата да видя отново зора.
Всяка нощ при мене се промъква
черна сянка наречена тъга
и точно тя всеки миг от мен отмъква
по едно парченце от моята душа.
В кристалната витрина
събира си ги къс по къс,
а в мен надига се като лавина
жаждата единствено за мъст, за мъст!
Искам ти да се удавиш в сълзите,
сълзите, които за тебе пропилях!
Искам ти да си умреш с лъжите
и да се препъваш на всяка крачка по пътя, който аз самата извървях.
И може би в Ада ще се сетиш,
че за теб на всичко бях готова,
дори да изпия отредената за теб от мен отрова!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Райкова Всички права запазени
