Последна молитва на твореца
Носи се бавно студена,
двайста февруарска нощ,
тих стон нейде простена
от тяло, забравило що е мощ.
С флирт срещу хартия чиста
и грижлива точност на ръката,
целувка между четката и листа
и заживя оставеното от боята.
И няма създаденото аналог -
пролетна спирея със снежни коси.
Истина ли е? Сякаш рисува я Бог.
Последва молитва с навлажнени очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миро Милев Всички права запазени
