Носи се бавно студена,
двайста февруарска нощ,
тих стон нейде простена
от тяло, забравило що е мощ.
С флирт срещу хартия чиста
и грижлива точност на ръката,
целувка между четката и листа
и заживя оставеното от боята.
И няма създаденото аналог -
пролетна спирея със снежни коси.
Истина ли е? Сякаш рисува я Бог.
Последва молитва с навлажнени очи...
© Миро Милев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
