Feb 21, 2018, 8:36 AM

Последна молитва на твореца 

  Poetry » Other
486 0 2

Носи се бавно студена,

двайста февруарска нощ,

тих стон нейде простена

от тяло, забравило що е мощ.

 

С флирт срещу хартия чиста

и грижлива точност на ръката,

целувка между четката и листа

и заживя оставеното от боята. 

 

И няма създаденото аналог -

пролетна спирея със снежни коси.

Истина ли е? Сякаш рисува я Бог.

Последва молитва с навлажнени очи...

© Миро Милев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??