Последна нощ
Последна нощ със теб...
макар да беше друга,
във топлата й пазва
отново с теб се слях
и пулсът на сърцето
крещеше твойто име,
а аз виновен бях,
защото във ума ми
целувах твойте устни
и стисках твойта длан,
от яд и страст настръхвах,
разкъсвах се и търсех
в недрата й да видя
пак онзи сладък блян...
а тя бе тъй покорна...
как пиеше с очи
очите ми блестящи...
и моите сълзи
в плътта й нежно-свежа
попиваха смирено....
тя тихо ги избърса,
а после ме целуна
и тръгна си в нощта
до дъно наранена,
със буца във гърдите
от моята вина...
последна нощ със теб...
градът унило гасне
и сива самота
душата ми обгръща,
кънти последен вик,
смирено се загръщам
със твоя светъл лик
и утрото очаквам -
най-после да узная,
че тази сетна нощ
душата си продадох
за твойта свобода...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Ташков Всички права запазени
....на мен лично не е 