Последна среща
Обади се. Поиска да се срещнем.
Какво ли ще ми кажеш в този час?
Жадуваните думи ли ще чуя
или раздяла ще застане между нас?
Във времето сърцето предусещаше,
а трепетът бе по-различен от преди.
Дали е чувствало с нежния си ритъм,
че от срещата ще заболи?
Но по-добре върви! Ще те преглътна
като корав и остър къшей хляб.
Агонията тука е излишна -
с нож режа част от своя свят...
Сърцето ми ще плаче, скрило мъката
дълбоко в гърдите ми. Но тръгвай ти!
Туптящо, няма да престане да обича -
от спомена за тебе ще кърви.
Ще премине през студени, черни нощи,
и, мръзнещо, ще дири топлина.
Но съживено пак, ще дава и ще получава
любов, която не с теб - с другия ще споделя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
