petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
27.08.2006 г., 14:03 ч.

Последна среща 

  Поезия
809 1 10

Обади се. Поиска да се срещнем.
Какво ли ще ми кажеш в този час?
Жадуваните думи ли ще чуя
или раздяла ще застане между нас?

Във времето сърцето предусещаше,
а трепетът бе по-различен от преди.
Дали  е чувствало с нежния си ритъм, 
че от срещата ще заболи?

Но по-добре върви! Ще те преглътна
като корав и остър къшей хляб.
Агонията тука е  излишна -
с нож режа част от своя свят...

Сърцето ми ще плаче, скрило мъката
дълбоко в гърдите ми. Но тръгвай ти!
Туптящо, няма да престане да обича -
от спомена за тебе ще кърви.

Ще премине през студени, черни нощи,
и, мръзнещо, ще дири топлина.
Но съживено пак,  ще дава и ще получава
любов, която не с теб - с другия ще споделя.

 

© Петя Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво! Усмивки
  • "...че от режещата болка тъй ще заболи?" - на това му казвам тафтология, а ти?
    Поздрав!
  • Тъжен стих, Петя! Но красив...
    Поздравления от мен!
    Подарявам ти усмивка
  • много е чувствено!
  • Изключително болезнен текст,Пети!
    Поздрави!
    /Поща/
  • Много болка има в този стих,миличка,но пък си го написала по страхотен начин!Днес в главата ми се въртят същите мисли,радвам се,че го прочетох!Желая ти много любов!
  • Селен, тъжен, но... има много любов, дори в точката в края...
    Поздрав, Петя
  • Хубаво е, Пети!
  • Тъжен стих, Петя!!!
    И въпреки това е много хубав!!!
    Поздрави!!!
  • Натъжи ме Петя.Силен стих.

    Раздяла с някой който сме обичали.
    Защо ли във живота става все така?
    Свършва,преди всичко да сме казали,
    и после дълго време носим болката.

    Поздрав и усмивка
Предложения
: ??:??