21.07.2007 г., 21:34 ч.

Последна среща 

  Поезия
688 0 1
Луната оглежда се, суетна,
в тихите води,
а в тъмнината непрогледна
вървиме двама - аз и ти.

Тихо е. Шепнат листата.
В очите ме гледаш ти.
Последна нощ. Обичам те!
Сълзите напират в очите ми.

Мълчим. И има ли смисъл от думи,
когато любовта от очите струи
и има ли смисъл от клетви,
щом знаем, че за последно сме двама, нали?

Устните ти доближават, ръката ти в косата ми стои.
О, как те искам! Уста отваряш да кажеш нещо може би,
но моля те, мълчи, не искам думи, просто ме целуни!

И устните се впиват с гореща, луда страст,
и в тялото се влива божествената сласт,
ръцете се вкопчват с отчаяна сила,
последен миг, а устните шепнат: "Обичам те, мила!"

© Ралица Стойкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??