Луната оглежда се, суетна,
в тихите води,
а в тъмнината непрогледна
вървиме двама - аз и ти.
Тихо е. Шепнат листата.
В очите ме гледаш ти.
Последна нощ. Обичам те!
Сълзите напират в очите ми.
Мълчим. И има ли смисъл от думи,
когато любовта от очите струи
и има ли смисъл от клетви,
щом знаем, че за последно сме двама, нали? ...