21 jul 2007, 21:34

Последна среща

  Poesía
862 0 1
Луната оглежда се, суетна,
в тихите води,
а в тъмнината непрогледна
вървиме двама - аз и ти.

Тихо е. Шепнат листата.
В очите ме гледаш ти.
Последна нощ. Обичам те!
Сълзите напират в очите ми.

Мълчим. И има ли смисъл от думи,
когато любовта от очите струи
и има ли смисъл от клетви,
щом знаем, че за последно сме двама, нали?

Устните ти доближават, ръката ти в косата ми стои.
О, как те искам! Уста отваряш да кажеш нещо може би,
но моля те, мълчи, не искам думи, просто ме целуни!

И устните се впиват с гореща, луда страст,
и в тялото се влива божествената сласт,
ръцете се вкопчват с отчаяна сила,
последен миг, а устните шепнат: "Обичам те, мила!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Стойкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...