Последната цигара
Цигарен дим из въздуха се разнася
Като платно от коприна
В малко парижко кафене
На булевард Шан З’Елизе
Щастливи влюбени в ъгъла седнали
Пият своето топло кафе
И хванати за ръце
Един на друг се любуват
От бара ги гледа самотна старица
С дрехи овехтели и бижута остарели
Тя с болка в сърцето си чака
Своята изгубена голяма любов
А на масата до прозореца
Седнал е млад скитник
И стиска в ръката си
Пакет евтини цигари
Той бавно отпива от своята чаша
С горчиво червено вино
Сякаш горчилката на студения свят
Той поглъща
С треперещи ръце той посяга
И грабва смачкания пакет
И вади от него последната цигара
Запалвайки я с последната клечка кибрит
Бавно изпушва я скитникът
Дърпа, издишва
И с неяния дим разпилян
Си отива последната горчива капка живот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
Браво!
