Последната гара
Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна.
Не тръгвам. А нощта е онемяла.
Не казва нищо. Нищо и не чува.
Едно дърво от студ е оголяло.
Трепери ли... не, само ми се струва.
Дочувам сякаш стъпки зад завоя –
защото зад завоя е прикрито.
Аз знам – сега ще кажеш, че съм твоя,
че пак си скрил от твоята следите.
До тука допътувах и ще чакам.
Дори напук на идващото утро.
Отляво във гърдите ми прескача –
направо е готово да се пукне.
Ще стане лошо – някак подозирам...
но чакам. Точно както ти ми каза –
през ум не ми минава да умирам –
умра ли тук – ще има да приказват.
Дървото на последната ми гара
трепери като тайна грешна мисъл.
Аз тръгвам след последната цигара.
И... поздрав – за това, че си размислил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
