19.05.2009 г., 20:17

Последната любов на снайпериста

731 0 6

Любовта е на девет часá и поема

в онази посока – залязващи чувства.

И все още пред теб е за дълга секунда:

прецежда тъгата през траурни мигли,

а в очите ú вече се раждат светулки.

Как нейните стъпки ти газят душата!

Но ти имаш достатъчно време да пратиш

куршума от своята същност взривена...

Без прицелване тя те улучи в сърцето

и то се отдава на своята рана...

 

Вледенено разцъфне ли в него покоят,

тогава ще знаеш: сърцето е мъртво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аноним Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...