Любовта е на девет часá и поема
в онази посока – залязващи чувства.
И все още пред теб е за дълга секунда:
прецежда тъгата през траурни мигли,
а в очите ú вече се раждат светулки.
Как нейните стъпки ти газят душата!
Но ти имаш достатъчно време да пратиш
куршума от своята същност взривена...
Без прицелване тя те улучи в сърцето
и то се отдава на своята рана...
Вледенено разцъфне ли в него покоят,
тогава ще знаеш: сърцето е мъртво.