May 19, 2009, 8:17 PM

Последната любов на снайпериста

  Poetry
728 0 6

Любовта е на девет часá и поема

в онази посока – залязващи чувства.

И все още пред теб е за дълга секунда:

прецежда тъгата през траурни мигли,

а в очите ú вече се раждат светулки.

Как нейните стъпки ти газят душата!

Но ти имаш достатъчно време да пратиш

куршума от своята същност взривена...

Без прицелване тя те улучи в сърцето

и то се отдава на своята рана...

 

Вледенено разцъфне ли в него покоят,

тогава ще знаеш: сърцето е мъртво.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аноним All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...