19 мая 2009 г., 20:17

Последната любов на снайпериста

729 0 6

Любовта е на девет часá и поема

в онази посока – залязващи чувства.

И все още пред теб е за дълга секунда:

прецежда тъгата през траурни мигли,

а в очите ú вече се раждат светулки.

Как нейните стъпки ти газят душата!

Но ти имаш достатъчно време да пратиш

куршума от своята същност взривена...

Без прицелване тя те улучи в сърцето

и то се отдава на своята рана...

 

Вледенено разцъфне ли в него покоят,

тогава ще знаеш: сърцето е мъртво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аноним Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...