19 мая 2009 г., 20:17

Последната любов на снайпериста

733 0 6

Любовта е на девет часá и поема

в онази посока – залязващи чувства.

И все още пред теб е за дълга секунда:

прецежда тъгата през траурни мигли,

а в очите ú вече се раждат светулки.

Как нейните стъпки ти газят душата!

Но ти имаш достатъчно време да пратиш

куршума от своята същност взривена...

Без прицелване тя те улучи в сърцето

и то се отдава на своята рана...

 

Вледенено разцъфне ли в него покоят,

тогава ще знаеш: сърцето е мъртво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аноним Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...