Последната Неделя на годината
Мълчи. За равносметка ме подсеща.
И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя.
И аз мълча. Какво ли да пресмятам?
Каквото ми е нужно - си го имам.
Възкръснах след стотината разпятия.
Сбогувам се с поредната година,
с последната Неделя, с разни музи
и с дяволите със лица човешки...
Препивах и преяждах със илюзии.
Не опростих повторените грешки.
Година като всяка. Болна, здрава...
Воюваща и мирна. Тежка, лека...
Споделяща съдбата си и хляба
със двама-трима истински човека.
Отива си. За спомен ми оставя
усмивките, които подари ми,
уроците си (за да не забравям)
и няколко истории във рими.
На прага - нова. Късам обещанията.
Две-три мечти човешки стискам в шепи.
Последната Неделя ще погаля,
а после... ще потъна в неизвестното.
Готова съм. Пристигай пролет бяла,
безгрижно лято, със усмивка детска...
До есента ще бъда помъдряла
за следващата зимна равносметка!... :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
