Последната риза
Изпращала съм есени и хора,
посрещала съм тежки зими.
Очаквала съм пролетта на двора
лета са ме събличали незрими.
В ръцете ми са плакали мъже
и болка съм повивала с повой
по-черен от катранено въже.
Очите ми изливаха порои
и давеха ме бури до сърце.
Научи се душата ми на крясък
и канари вековни се изрониха
до най-коварния и плаващ пясък.
Съблякох и последната си риза
и зъзнеща, повтарях името на мрака,
а отчаянието все по надолу слиза -
облечен в ризата ми ближния не ме дочака.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
