Последната сълза
Сълзата спря и се озърна
Опитала бе всичко да прости
За миг понечи да се върне
Да тлее в подлост и лъжи.
Накрая се издигна нависоко
Красивите ресници навлажни
Застина в миг на двоумение
После за секунда се реши.
Отпусна се политна и усети
Че няма връщане назад
Изчаквала бе пагубни моменти
Дилемата и да тешат.
Но всичко беше зад гърба и
Просъхваше със всеки миг
Пътят изведнъж изчезна
И капката се изпари.
Усети лекота и сила
Кожата остана без следа
Влажната и диря бе пропила
Всеки спомен за тъга.
Ролята и беше изиграна
Роля на последната сълза
Сега се рееше нетленно
В безметежна свобода
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
