Jul 19, 2017, 11:58 PM

Последната сълза

  Poetry » Love
564 3 10

 

Сълзата спря и се озърна

Опитала бе всичко да прости

За миг понечи да се върне

Да тлее в подлост и лъжи.

 

Накрая се издигна нависоко

Красивите ресници навлажни

Застина в миг на двоумение  

После за секунда се реши.

 

Отпусна се политна и усети

Че няма връщане назад

Изчаквала бе пагубни моменти 

Дилемата и да тешат.

 

Но всичко беше зад гърба и

Просъхваше със всеки миг 

Пътят изведнъж изчезна

И капката се изпари.

 

Усети лекота и сила

Кожата остана без следа

Влажната и диря бе пропила

Всеки спомен за тъга.

 

Ролята и беше изиграна 

Роля на последната сълза

Сега се рееше нетленно

В безметежна свобода

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...