Последната троха
ПОСЛЕДНАТА ТРОХА
Мечта си имам мъничка една
от времето на майчината пазва –
светът да бъде бяла тишина
и никой никого да не намразва.
Последната си риза в моя скрин
да я даря на просяка пред храма.
И хляб – ако не стига за един,
да купя и за други гладни двама.
Навред да стихнат гнусните войнѝ –
и да заспя – от Господа целунат.
Да дишам с Обич сетните си дни
аз! – мравката в световния мравуняк.
Изтарашувах своя чер долап.
С какво да ви нахраня тази вечер?
Споделям с вас една трошица хляб
с Надеждата светът да бъде вечен!
17 януарий 2023 г.
гр. Варна, 19, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
