17 ene 2023, 19:25

Последната троха

  Poesía
949 2 2

ПОСЛЕДНАТА ТРОХА

 

Мечта си имам мъничка една

от времето на майчината пазва –

светът да бъде бяла тишина

и никой никого да не намразва.

Последната си риза в моя скрин

да я даря на просяка пред храма.

И хляб – ако не стига за един,

да купя и за други гладни двама.

 

Навред да стихнат гнусните войнѝ –

и да заспя – от Господа целунат.

Да дишам с Обич сетните си дни

аз! – мравката в световния мравуняк.

Изтарашувах своя чер долап.

С какво да ви нахраня тази вечер?

Споделям с вас една трошица хляб

с Надеждата светът да бъде вечен!

 

17 януарий 2023 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...