ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ

Болестите си мълчаливо понесла,

вървиш си по своята трънлива Голгота.

Безропотно крачиш и вече не питаш

какви радости още носи живота.

Спомени ще връхлитат. Младост ще спомнят

бурни години, радост, копнежи, мечти...

Сега ти си доволна, че още дишаш

и все още се радваш на децата си.

Кому ти си нужна? Децата - големи,

сама си се справяй! За теб нямат време.

Тревоги си имат и грижи, проблеми...

Къде ли да дянат и твоето бреме?

Тъй бавно ще се нижат дните последни.

Какво още очакваш? Какво те радва?

За теб обич няма, сал погледи ледни -

ти вече чужденка си в свойта държава.

Що можеш да сториш? - това е закона

неписан, неотменим, за кръговрата:

"Млади ще дойдат и ще  славят живота.

Ти ще си тръгнеш вече с песен изпята"