19 мая 2012 г., 01:29

Последни години

551 0 1

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ

 

Болестите си мълчаливо понесла,

вървиш си по своята трънлива Голгота.

Безропотно крачиш и вече не питаш

какви радости още носи живота.

 

Спомени ще връхлитат. Младост ще спомнят

бурни години, радост, копнежи, мечти...

Сега ти си доволна, че още дишаш

и все още се радваш на децата си.

 

Кому ти си нужна? Децата - големи,

сама си се справяй! За теб нямат време.

Тревоги си имат и грижи, проблеми...

Къде ли да дянат и твоето бреме?

 

Тъй бавно ще се нижат дните последни.

Какво още очакваш? Какво те радва?

За теб обич няма, сал погледи ледни -

ти вече чужденка си в свойта държава.

 

Що можеш да сториш? - това е закона

неписан, неотменим, за кръговрата:

"Млади ще дойдат и ще  славят живота.

Ти ще си тръгнеш вече с песен изпята"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...