ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
Болестите си мълчаливо понесла,
вървиш си по своята трънлива Голгота.
Безропотно крачиш и вече не питаш
какви радости още носи живота.
Спомени ще връхлитат. Младост ще спомнят
бурни години, радост, копнежи, мечти...
Сега ти си доволна, че още дишаш
и все още се радваш на децата си.
Кому ти си нужна? Децата - големи,
сама си се справяй! За теб нямат време.
Тревоги си имат и грижи, проблеми... ...