Последни рими
Превърнах бъдещето си в икона.
Но залезът е близък. Страшно близък...
Студено притъмнява небосклона
и няма бог - да ми дари амнистия.
На младостта окъсаните дрехи
треперещо под спомените нося.
Догаря слънцето - сомбреро вехто.
Змии са вече моите въпроси.
Къде съм се запътил сам не зная.
Дори сърцето не усещам вляво.
Небето стине сиво, пепеляво -
оцъклено око над мен в безкрая.
Износеното си лице навеждам
и го оглеждам бегло в локва кална.
Оттам отлитащи ята съглеждам
към следваща - неведома реалност.
Самотен пътник, някой ми диктува,
под тежестта на вечерните сенки,
последни рими - те в кръвта нахлуват.
Танцуват нестинарски в лунна пепел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
Поздравления!