11.11.2015 г., 7:27

Последните часове

885 1 1
Слънцето изгрява 
вече е нов ден, ново начало 
за всички, но не и за мен.

Моят път вече е отминал
уморен гледам през прозореца -
любимото ми родно място.
И със сълзи на очите си казвам
"Защо всичко трябвада приключи за мен".

Дълго слушах капките на дъжда.
Умрях там, където се родих.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безумно силен финал! Безмълвна съм....и съпричастна с болката!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...