Последните часове
|
Слънцето изгрява вече е нов ден, ново начало за всички, но не и за мен. Моят път вече е отминал уморен гледам през прозореца - любимото ми родно място. И със сълзи на очите си казвам "Защо всичко трябвада приключи за мен". Дълго слушах капките на дъжда. Умрях там, където се родих. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Костов Всички права запазени