Nov 11, 2015, 7:27 AM

Последните часове

Poetry

882 1 1

Слънцето изгрява
вече е нов ден, ново начало
за всички, но не и за мен.

Моят път вече е отминал
уморен гледам през прозореца -
любимото ми родно място.
И със сълзи на очите си казвам
"Защо всичко трябвада приключи за мен".

Дълго слушах капките на дъжда.
Умрях там, където се родих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

malkata-usmivka (l.panterrra)

Безумно силен финал! Безмълвна съм....и съпричастна с болката!

2015-11-11T09:57:32+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0