Последните думи

27.03.2011 г., 17:42 ч.

Поезия » Друга

660 0 1

Когато дойде часът

да заплачеш като малко дете

и мечтите останат самотни,

всички пътища щом са на никъде

и останал е с теб само вятърът,

а нощта те покрива със черно

и трепериш над капки любов...

Когато светът ти е пустош

и се давиш от глътки мълчание.

Когато погребваш сърцето си,

а кръвта ти напира неистово

да удави последните думи...

мисълта ти е кораб,

плаващ към дъното над разбити илюзии.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.