Последните думи
1.1K
0
1
Когато дойде часът
да заплачеш като малко дете
и мечтите останат самотни,
всички пътища щом са на никъде
и останал е с теб само вятърът,
а нощта те покрива със черно
и трепериш над капки любов...
Когато светът ти е пустош
и се давиш от глътки мълчание.
Когато погребваш сърцето си,
а кръвта ти напира неистово
да удави последните думи...
мисълта ти е кораб,
плаващ към дъното над разбити илюзии.
© Радка Иванова All rights reserved.
