11.12.2008 г., 13:23

Последният

968 0 1
 

ПОСЛЕДНИЯТ

Космическият кораб е захвърлен

далече от Земята, за която

компютърът твърди - със данни пълен -

че живи същества я обитават...

 

И все си сам в измамните предели,

на глухата за крясъци вселена -

последният от шепа оцелели,

след краха на надеждата последна.

 

Потъваш в бездната все по-дълбоко,

белязан от фаталните й пръсти -

да гледаш мрака девствен във окото,

заслушан в песента му за невръстни...

 

Когато свърши въздухът безвкусен,

пред пулта във креслото ще застинеш.

А корабът самотен ще препуска -

като изгубен кон в степта пустинна.

 

За неговата участ без да жалиш,

присядаш пред екрана и напразно

се взираш със клепачи натежали

във картата на звездното пространство.

 

А вън с изпразнен взор вселената сънува,

попиваща в съня дълбок мига съдбовен.

Не знае, пътнико, дали сега пътуваш -

изминалият път, лишен от спомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Компютърните илюзии, нали? От тях няма кой знае какви спомени, споменът идва от истинското...
    Поздрав за този стих!
    Радвам се, че публикуваш отново!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...