Последният концерт...

 Последният концерт...

Било във края на войната

и под обсада бил Берлин-

горяла сгърчена земята,

настъпвал враг неумолим...

Градът отдавна във руини

от бомбите превърнат бил-

триумфът в минали години

с цена жестока заплатил...

В пожарите горял и мрака,

а вятърът от самота

във сатанинският спектакъл-

зловещо виел из нощта...

... Ранен, кървящ, едва се влачел

един германски офицер

(а по парадите как крачел

с школуван дълго маниер!)...

Вървял той без да се обръща

дори не знаел- за къде,

когато пред позната къща

наложило му се да спре...

Полусъборена стояла

със прежната си красота...

(Какво са сторили разбрала

и тя с ненужна  яснота...)

По стълбите й там се тътрел

раненият изнемощял,

когато се оказал вътре-

и пред пианото се спрял.

... Преди войната бил известен

с концертите си пианист

и над клавишите понесен

бил като вятър поривист...

Събрал последните си сили

клавишите докоснал той:

забързан звук те в миг извили:

тръба зовяща за отбой...

А после вече зазвучала

разкошно музиката там,

подобно: на концертна зала

и на молитва в божи храм!...

Забравил: болката, съдбата,

безсмислието на смъртта

по пътищата на войната-

(с жестоката им нищетá)

започвал весело, игриво,

Чайковски сменял със Шопен,

клавишите заудрял диво

повтаряйки любим рефрен...

... И пак в безброй концертни зали

митична музика звучи-

възбужда и душите гали

с възторг във хиляди очи...

Червенокóсата сама е

и пак с цветя на първи ред,

но ще си тръгне преди края,

катó на всеки друг концерт...

Катó съдба необяснима,

примамлива като мираж

изчезвала недостижима

тя неведнаж, дори не дваж...

Но днес, глава до него свела,

ловейки всеки литнал звук-

била със себе си довела

на мъртвите душите тук...

... А с музиката съкровена

кому той искал да внуши,

че е вината споделена

за всички жертвани души,

когато вън снаряд случаен

(навярно заблуден в нощта)

за миг на всичко сложил края,

понасяйки из Вечността

с мелодия обожествена

от най-последният концерт:

и любовта не споделена,

и дамата от първи ред...

01.12.2015.

Коста Качев.